Българин родом из Разлога (230 години от издаването на Буквара на Марко Теодорович)

През 1792 г. във Виена излиза от печат една книжка с формат малка осмина и със 101 страници, озаглавена „Первое оученiе хотящымъ оучится книгъ писмены Славенскими, называемое БУКВАРЪ. Съ многими полезными и потребными Наставленiами, по которыма возможно въ кратком времени Отрока, не токмо Церковныа, но и Гражданскiа Славенскаго языка писанiа совершенно читати обучити; къ прямому Богопознанiю и Богопочитанiю наставити; и къ понятiю разныхъ въ Гражданскомъ житiи нуждных вещей привести“[1], която днес кратко се нарича 

„Букварът на Марко Теодорович“ 1 Теодорович, М. Первое оученiе хотящымъ оучится книгъ писмены Славенскими, называемое БУКВАРЪ. Иждивениемъ г. Марка Теодоровича Булгара родомъ изъ Разлога. Виена, 1792. Българин родом из Разлога… 127 (Приложение № 1). 

Една книжка, поставила началото на разпространението на печатната учебна книжнина и на навлизането на светското учебно съдържание в българското училище. 

Но и днес, 230 години след издаването му, „Букварът“ и неговият издател незаслужено остават извън полезрението на българските педагози и историци. Все още има много бели петна около неговото създаване и разпространение, и все още продължават да се тиражират редица неистини и грешки, които поставят в недоумение съвременния читател. 

Досега само отделни аспекти от появата и разпространението му, а така също и за езика, идеите и педагогическите послания на буквара, са разгледани най-рано в изследванията на Любен Каравелов (1834 –1879)[2], Йордан Иванов (1872 –1947)[3] и Боян Пенев (1882–1927)[4], а в по-ново време от Вера Бойчева[5], Тони Зарев[6], Илия Конев (1928 – 2009)[7], Русин Русинов[8], Екатерина Бояджиева[9] и др...