От Солун до Монастир (Битоля) или по пътя на една викентинка

"В следващите редове ще стане дума за дейността на мисионерите от ордена на Св. Викентий и на сестрите викентинки, които продължа- ват започнатото от йезуитите дело в Солун. Орденът на Лойола урежда своя мисия в града още през 1693 г. Аргументът за настаняването им е, че св. Павел е имал за цел да превърне Солун в модел за всички вярващи от Македония. 

Следвайки това едновремешно желание, йезуитите подемат пътя на мисионерството, като капитулациите между Франция и Турция спомагат за издействане на съответните разрешителни от османските власти. Близо век по-късно конгрегацията на Мисията, основана от св. Викентий де Пауло, се намества или по-скоро замества йезуитите в града. 

Това става през 1783 г., т.е. десет години след разпада на йезуитския орден. Братята и отците на тази конгрегация са познати най-вече като лазаристи, по наименованието на обитавания от тях манастир „Св. Лазар“ в Париж. Те тръгват по пътищата на апостол Павел към Леванта. Към тях се присъединяват сестрите викентинки. Едните и другите имат един общ супериор със седалище в Париж, а мисионерските им цели и задачи съвпадат: единственият начин да се поднови и поддържа Христовата вяра е диалогът между отделните личности и образованието на младежта1..."