Списание "Македонски преглед"

    • сряда, 22 февруари 2023 г.

    Българин родом из Разлога (230 години от издаването на Буквара на Марко Теодорович)

    февруари 22, 2023 0
    Българин родом из Разлога (230 години от издаването на Буквара на Марко Теодорович)

    През 1792 г. във Виена излиза от печат една книжка с формат малка осмина и със 101 страници, озаглавена „Первое оученiе хотящымъ оучится книгъ писмены Славенскими, называемое БУКВАРЪ. Съ многими полезными и потребными Наставленiами, по которыма возможно въ кратком времени Отрока, не токмо Церковныа, но и Гражданскiа Славенскаго языка писанiа совершенно читати обучити; къ прямому Богопознанiю и Богопочитанiю наставити; и къ понятiю разныхъ въ Гражданскомъ житiи нуждных вещей привести“[1], която днес кратко се нарича 

    „Букварът на Марко Теодорович“ 1 Теодорович, М. Первое оученiе хотящымъ оучится книгъ писмены Славенскими, называемое БУКВАРЪ. Иждивениемъ г. Марка Теодоровича Булгара родомъ изъ Разлога. Виена, 1792. Българин родом из Разлога… 127 (Приложение № 1). 

    Една книжка, поставила началото на разпространението на печатната учебна книжнина и на навлизането на светското учебно съдържание в българското училище. 

    Но и днес, 230 години след издаването му, „Букварът“ и неговият издател незаслужено остават извън полезрението на българските педагози и историци. Все още има много бели петна около неговото създаване и разпространение, и все още продължават да се тиражират редица неистини и грешки, които поставят в недоумение съвременния читател. 

    Досега само отделни аспекти от появата и разпространението му, а така също и за езика, идеите и педагогическите послания на буквара, са разгледани най-рано в изследванията на Любен Каравелов (1834 –1879)[2], Йордан Иванов (1872 –1947)[3] и Боян Пенев (1882–1927)[4], а в по-ново време от Вера Бойчева[5], Тони Зарев[6], Илия Конев (1928 – 2009)[7], Русин Русинов[8], Екатерина Бояджиева[9] и др...
    Продължи да четеш...
    By в Няма коментари:

    Родовите връзки на Гоце Делчев в Пловдив

    февруари 22, 2023 0
    Родовите връзки на Гоце Делчев в Пловдив

    Град Пловдив е свързан с рода на Гоце Делчев чрез един от братовчедите му Костадин Иванов Нурджиев от село Морарци, Кукушко, племенник на майка му Султана Янева Нурджиева–Делчева, както и чрез предполагаемите му братовчедки София, Велика, Руша, Мария и Катерина Делчеви от гр. Кукуш, дъщери на негов чичо, брат на баща му Никола Делчев, четири от които се изселват в периода 1910 – 1924 г. в Пловдив. 

    За революционните връзки на Гоце Делчев с Пловдив има достатъчно публикации. През 1902 г. той участва в конгреса на Одрински революционен окръг, известен като Пловдивски конгрес, „който се провежда на 13, 14 и 15 април с.г. в бащината къща на Михаил Герджиков, находяща се, – отбелязва Евдокия Емануилова – на мястото, където е била Пловдивската стопанска камара (днес Окръжен съд) на бул. „Шести септември“... Двата основни доклада били прочетени от Гоце Делчев – „Как да се организира Одринско“, и от Михаил Герджиков – „Как да се води агитацията…“[1] 

    Гоце Делчев е свързан с Пловдив и чрез своята изгора Янка Каневчева (1878 – 1920), по-късно съпруга на Михаил Герджиков. „Янка била братовчедка на Климент Шапкарев и истинското ѝ име било Юстиниана Каневчева – пише Мерсия Макдермот, която през 1977 г. е разпитвала племенника на Янка, Димитър Попов, и дъщеря ѝ Магдалина Герджикова. 

    Янка била родена в Охрид, но родителите ѝ се изселили в София, където завършила гимназия, а след това и философия във Висшето училище[2]...
    Продължи да четеш...
    By в Няма коментари:
    Етикети: