Списание "Македонски преглед"

неделя, 4 декември 2022 г.

Светлопис за Илинден (4). Фотографии, заснети по време на Илинденското въстание (1903 г.)

декември 04, 2022 0
Светлопис за Илинден (4). Фотографии, заснети  по време на Илинденското въстание (1903 г.)

В навечерието, по време на и след Илинденско-Преображенското въстание на Балканите (и най-вече в Княжество България) се изсипва цял легион от представители на световния периодичен печат. Сред тях британците са не само най-многобройни, но и най-добре технически екипирани – предимно с фотоапарати. Заснетото у нас те изпращат у тях – главно на лондонските илюстровани издания1. 

След завръщането си в родината някои от тези журналисти препрочитат своите кореспонденции, преосмислят преживяното на размирния полуостров, подреждат записките си и… сядат да пишат книги. За да се потопят в спомените, за да ги възкресят, а и за да ги направят достояние на четящата аудитория… 

Убедили се в мощта на визуалната стихия, авторите изравят от своите архиви и фотографиите – било собствено производство, било придобити „на терен“ от други снимачи, за да онагледят с тях документално-публицистичните си творби. Така те стават не само летописци на революционната епопея, но и нейни светлописци… 

 Това прави и англичанинът Реджиналд Уайън2, илюстрирал книгата си „Балканите отвътре“ (1904 г.) със 104 фотографии, една трета от които се оказват заснети в България; и американецът Фредерик Мур3, визуализирал своя пътепис „Балканската следа“ (1906 г.) с 62 снимки, осъществени и в България (17), и в Македония (около 15); и британецът Хенри Ноуел Брейлсфърд, аранжирал книгата си „Македония. Нейните народи и тяхното бъдеще“ (1906 г.) с 32 фотографии… „Македония. Нейните народи и тяхното бъдеще“ (1906) „През ранната есен на 1902“4 или през април 1903 г. неколцина видни британски общественици, политици, аристократи и духовници основават в Лондон Балканския комитет – неправителствена организация, чиято цел е да подпомага балканската политика на управляващите в Англия среди5. 

Измежду учредителите личат имената на проф. Джон Уестлейк – първия председател на комитета, братя Бъкстон – Ноел Едуард и Чарлс Родън, великия археолог Артър Джон Евънс, Джеймс Баучер, Джон M. Макдоналд, Хенри Ноуел Брейлсфърд…

Eтническата картина в Македония през погледа на руските консули в Битоля Александър Ростковски и Виктор Кал

декември 04, 2022 0
Eтническата картина в Македония през погледа на руските консули в Битоля Александър Ростковски и Виктор Кал

За положението, събитията и процесите, които протичат в Македония към края на ХІХ и началото на ХХ век, изворна картина представят докладите на чуждестранните дипломати, намиращи се на служба в основните градове на областта. За това какви народи срещат руските консули там най-добре е да се започне още с дейността на първите имперски дипломатически представители в османска Македония, но в тази статия ще бъдат представени и обсъдени основно докладите на консулите в Битоля Александър Ростковски (1895 – 1903) и Виктор Кал (1903 – 1910). По отношение на руското консулство в Битоля, както и на Александър Ростковски и неговата дейност по време на службата му в града, има няколко статии, написани в Република Северна Македония. Публикуван е и сборник със статии, издаден през 2015 г.1 

В тях главно се излага теорията, която застъпва Ростковски, че македонските славяни, въпреки че се чувстват българи, представляват нещо отделно (славяни) от българите в Княжество България. Също така се признава пристрастието на Ростковски към сръбската пропаганда в Македония и неговото негативно отношение към Революционната организация. В България по-конкретно по темата няма много публикации, но в по-общи изследвания български автори пишат за руската официална политика към България и Македонския въпрос, като споменават малко или повече и ролята на руските консули в Македония. Христо Силянов (1889 – 1939), който е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), но и историк, в своите „Освободителните борби на Македония“ се спира на дейността на руската дипломация в Македония и на отношението на руските консули към революционното движение и българския елемент. 

У Силянов личи разочарованието, че тъкмо тази голяма православна славянска страна води своята политика в ущърб на българския национален идеал. Той обективно и реално ни предава поведението на руските консули в османска Македония и резултата от тези действия. Хр. Силянов определя руската политика и дипломация от времето на управлението на Стефан Стамболов (1854 – 1895) до Балканските войни като „далеч небратска“ спрямо българското народно дело в европейските вилаети на Османската империя. По неговите думи част от руските консули имат позитивно отношение и подкрепят местните българи, докато други са враждебно настроени. Той отбелязва: „Руските консули в Македония взеха под своя закрила сръбската пропаганда и всякак подкрепяха нейните усилия за разпокъсване и деморализиране на българския елемент2. 

 В своето изследване „Руската общественост и революционното движение в Македония и Одринско: 1893 – 1908“ българският историк Стоян Германов разглежда позициите на руската общественост към етническия състав на населението в Македония. Той изтъква, че това „е един от най-острите и дискусионни проблеми“ за нея в края на ХІХ в. Неговото изследване потвърждава писаното от Хр. Силянов относно руската политика по Македонския въпрос и ролята на руските консули в областта Македония. Ст. Германов ясно откроява целите на Петербург в Македония за създаване на сфери на влияние като етап към бъдещо деление на областта, без да се зачитат стремежите на мнозинството от населението. 

Той пише, че докато Австро-Унгария насочва сръбската пропаганда на юг към Македония, официалната руска политика „фаворизира сърбите в Македония“. Затова и сръбската пропаганда бива толерирана от руските консули в областта. По отношение на Ростковски, Ст. Германов отбелязва, че е тълкувател и изразител на официалната руска политика, както и всички други консули3. В началото на 90-те години на XІX век, под влияние на официалната руска политика сред славянофилските среди, в Русия също започ- ват да се прокарват идеи, според които славянското население в Македония не било изкристализирало в национално отношение...