"След Първата световна война македонските бежанци в България
възстановяват или учредяват множество организации. Някои имат кратковременен живот, заради партийна обвързаност, други – между които
Съюзът на македонските братства (от ян. 1923 г. Съюз на македонските
емигрантски организации), Илинденската организация и Македонският
младежки съюз, са дълготрайни.
Те имат пълноценен организационен
живот, създават мрежа от структури в страната. Сред приоритетите им са
взаимоспомагателната и благотворителната дейност. Формациите „подават ръка“ на изстрадали сънародници, които нямат средства, работа и
дом. Съдействат и на държавните органи за тяхното посрещане, настаня-
ване и оземляване.
Пропагандата е друг акцент от тяхната дейност. Ръководните им тела изпращат изложения до Обществото на народите, до
политици, общественици, интелектуалци и др. представители на велики-
те сили. В тях с приложени аргументи те протестират срещу клаузите на
Ньойския договор (1919), оставили многочислено българско население
в Македония под денационализаторските режими на Белград и Атина.
Формациите издигат и политически искания, обявяват се за създаване
на независима държава – Македония, с равно участие в управлението ѝ
на всички населяващи я народности.
Пропагандира се и идеята за Бал-
канска федерация. Не е забравен и идеалът за присъединяване на цяла
Македония към България, но в годините на покруса след Голямата война
той остава на заден план като нереалистичен.
През есента на 1923 г. започва свое летоброене нова формация, без
аналог в многообразието от бежански организации, учредени след 1918 г.
Идеята официално е представена на 23 септември, когато по инициатива
на двама членове на Щипското благотворително братство в София – Спиро Константинов и Диаманди Колев, са свикани интелектуалци, родом или
с потекло от Македония.
Събранието е в аудитория №45 на Софийския
университет „Св. Климент Охридски“. На него Сп. Константинов изнася
реферат, в който развива своя стара идея за основаване на Македонски кул-
турен институт и ползата от подобно сдружение. След обстойна дискусия
дейците одобряват предложението за създаване на нова организация, избират 12-членен временен управителен съвет, който да подготви нейното
учредяване, и лица за основатели..."