Има личности в българската история, за които никога не е достатъчно да се пише и говори. Достойно място сред тях заема полковник Борис Стоянов Дрангов – виден български военачалник и възпитател, военен теоретик, преподавател и изследовател, психолог, писател и публицист. Активен деец на македоно-одринското освободително движение, който загива за свободата на Македония и обединението на отечеството.
Борис Дрангов е роден на 3/15 март 1872 г.1 в Скопие, в родолюбивото семейство на местния български първенец Стоян Дрангов и неговата съпруга Гюргя Дрангова. Професията на бащата (търговец на вина и дървен материал) му предоставя възможност да пътува често и да се среща с различни хора – всеки със свой манталитет и схващания, което му позволява непрестанно да разширява своя кръгозор. Това несъмнено се отразява и върху малкия Борис.
Но за оформянето на характера и възгледите на младежа, освен семейната, важна роля изиграва и обществената среда. В душата на юношата особено силно отекват твърде важните за България събития, на които той е съвременник – Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г. и възстановяването на българската държава, осъщественото през 1885 г. Съединение на Княжество България и Източна Румелия и последвалата го през същата година Сръбско-българска война.
Няма коментари:
Публикуване на коментар