Албанизацията на Р Македония и последиците от нея за Балканите

„Когато силата на правото е по-здрава от правото на силата, е назрял моментът албанците да потърсят националните си права.“ 

 Думите са на Кочо Данай – директор на Института за регионални прогнози в Тирана и съветник на трима албански премиери. Той ги произнася преди седем години, при публикуването на неговата паметна статия „Платформата Естествена Албания“. 

В издаден впоследствие сборник този текст е поместен, като е представен за концепция, основаваща се на Конституцията на Р Албания, в която е залегнал „вековният стремеж на албанския народ към идентичност и национално обединение“. Върху него трябвало да се изгради „окончателната архитектура на недовършената албанска мисия“. В крак с новото евроинтеграционно време мисията на албанския политически елит в триъгълника Тирана – Прищина – Тетово има силна историческа основа. Реализирането на „Естествена Албания“ трябва да бъде постигнато със средствата на диалога и демократичната дискусия. В съвременната европоцентрична епоха политическите лидери на албанците в три държави си поставят твърде чувствителната за балканското пространство национална цел „всички албан- ци в една държава“. 

Етапите за реализация на платформата „Естествена Албания“ са три. В рамките на първия се инициират промени в албанската конституция. Създава се „Съвет на мъдреците на Албания и Косово“, в чийто състав влизат уче- ни и експерти по държавно строителство. През втория етап се формира „конфедерация Албания-Косово“, едновременно с издигането на искане за феде- рализиране на Македония.