Македонският въпрос и България през погледа на унгарската дипломация

Още от края на ХІХ в. в София се образува значителна „македонска емиграция“ със своите организации и вестници. Сред печатните ѝ органи след Първата световна война изпъкват вестниците „Илинден“ и особено „Независима Македония“. Списван на български, „Независима Македония“ излиза седмично от февруари 1923 г. и е най-влиятелният вестник на македонските бежанци в България. Желанието на българския министър-председател Александър Стамболийски да въдвори добросъседски отношения предизвиква сериозен вътре- шен отпор. Примирил се със загубата за България на Вардарска Македония под сръбско управление и на Егейска Македония – под гръцко, Стамболийски се опитва да изгради коректни двустранни отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци (Кр. СХС). 

Прави това не само за да има мир, а и защото го смята за най-изпълнимия начин, по който приспадналият към сърбите дял от Македония би могъл да постигне положението на независима автономия – нещо, което би представлявало важна стъпка към южнославянска федерация, чието последващо учредяване е тъй желано от Стамболийски. Но това схващане въвлича управляващия Земеделски съюз заедно с ръководителя му в сблъсък с радеещата за териториални ревизии българска общественост. Тази външна и междусъседска политика нарежда Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) сред най-силните врагове на Стамболийски и ѝ отрежда ключова роля във вътрешните дела на следвоенна Бъл- гария. 

Една след друга съставките на разединеното преди войните – двете Балкански и Голямата война, македонско движение се съвземат през 1919 г. Политиката му се определя от две основни течения или крила, превърнали се в противници. Дясното крило се оказва по-силно. Макар да се нарича автоно- мистко, то разглежда автономията като стъпка към сливане на Македония и България.