Сръбската стопанска политика във Вардарска Македония (1918 - 1941)

Поражението на България в Голямата война, последвано от подписването на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.), изправя страната пред поредната национална криза. Заедно с дяла от Македония, включен в Сърбия през 1913 г., след Балканските войни и Букурещкия мирен договор, новосъздаденото Кралство на сърбите, хърватите и словенците (КСХС) откъсва от територията на Царство България Струмишко, Царибродско, Босилеградско, част от Трънско и няколко селища в Кулско.

Формирането на сръбска администрация и политическа система във Вардарска Македония дава ясна представа за бъдещето пред областта. В „Кралската статистика“ от 1921 г. е публикувано административно деление, което включва единадесет „исторически“ области – Сърбия („Северна“ и „Южна“), Черна гора, Босна и Херцеговина, Далмация, Хърватска, Славония, Междумурието и о-в Кърк, Словения с Прекомурието, Банат, Бачка и Бараня. 

Реализираните от сръбската дипломация през войните успехи налагат териториалното и административното обвързване на региона със сръбската административна единица в КСХС. В резултат като „Южна Сърбия“ Вардарска Македония се превръща във вътрешна област, област в областта, или казано по друг начин – в „историческа“ подобласт на Сърбия в триединната държава...