Кюстендилският конгрес, замислен като редовен общ конгрес на цялата ВМОРО, се провежда със значително закъснение, в условията на тежка организационна криза и при извънредната ситуация, породена от убийството на задграничните представители Иван Гарванов и Борис Сарафов. След Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е принудена да действа при една много по-усложнена обстановка.
Потушаването на въстаническото движение, заедно с хилядите жертви и десетките хиляди бежанци, намерили спасение в България, довежда до разоряване на цели райони с компактно българско население. Стратегическият неуспех катализира разногла- сията между революционните дейци и отприщва неконтролируеми центробежни процеси, фатално преплитайки въпроси от чисто личностен характер с такива, засягащи самия идеен фундамент на Организацията.
Същевременно в Македония започва поетапното въвеждане на Мюрцщегската реформена програма на Великите сили. Новият реформен проект, изработен от Русия и Австро-Унгария, е твърде умерен по своята същност и няма за цел изграждането на действителна административна автономия. Лишени от реални механизми за прилагане, новите реформи допълнително усложняват и дори влошават положението на българското население.
Член 3 от Мюрцщегската програма предвижда възможност за бъдещо „групиране на националностите“ в областта. Тази иначе твърде обща и мъглява формулировка има трагични последици, защото създава условия за насилствено етническо „самоопределяне“ на населението в желаната посока по пътя на т.нар. въоръжена пропаганда...
Македонският научен институт е най-старият научен център в света за проучване миналото, етнографията, говорите и икономиката на географската област Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар