Българофобията в обществения дискурс в Република Северна Македония през 2021 г. - Списание "Македонски преглед"

сряда, 22 февруари 2023 г.

Българофобията в обществения дискурс в Република Северна Македония през 2021 г.





Въведение 

След десетилетия, доминирани от открито недоверие и враждебност, наследени от комунистическата тоталитарна идеология, на 1 август 2017 г. Република Северна Македония и Република България подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, с което заявиха намерението си да отворят нова страница в своите отношения. 

Споразумението беше ратифицирано от двата парламента през януари 2018 г. Целта на Договора беше да създаде и насърчи формирането на нова социално-икономическа и политическа среда в двете страни, която да доведе до подобряване на отношенията на всички нива, като подготвителна стъпка за влизането на Република Северна Македония както в Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО), така и в Европейския съюз (ЕС). Противно на очакванията, след приемането на Северна Македония за член на НАТО през 2019 г. стана очевидна пълната липса на желание и следователно липса на какъвто и да е напредък в продължаващото прилагане на договора от страна на правителството на Северна Македония. 

В българското общество се породиха основателни съмне- ния до каква степен може да се говори за наличие на мотивация и/или капацитет за постигане на приятелство, добросъседство и сътрудничество, след като заявените добри намерения не се претворяват в реални дейности с резултати. 

Така например, според чл. 11, ал. 6 от Договора двете страни са длъжни да „обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения“[1]. В това отношение в България вече има добра практика. 

При използване на език на омразата спрямо македонската националност от страна на български граждани, всички отговорни институции реагираха своевременно и адекватно, включително чрез присъди[2]. При идентични прояви в Република Северна Македония институциите не проявяваха готовност да предприемат никакви стъпки за санкциониране и редуциране на езика на омразата спрямо българите и България. 

Използвайки методите на дисциплини като социална психология, изследвания на мира и конфликта и изследвания на помирението, това проучване си поставя за цел да анализира езика на омразата и действията, подбудени от омраза, в Република Северна Македония спрямо България и българите в рамките на по-голям социален феномен, който без никакво преувеличение следва да бъде наричан българофобия. 

За целта то предлага следното работно определение за българофобия: „Българофобията е комплекс от психологически нагласи, изказвания и действия, изразяващи неприязън, враждебност и нетолерантност към българския народ, отделни негови представители и държавата България като цяло“. 

Както става ясно, тук под „фобия“ не се разбира буквалният превод на термина φοβία (от гр. φόβος – страх), тъй като в социалните науки подобни изрази като „българофобия“ или „ксенофобия“ все по-често се използват не като обозначение на страха от определена нация, народ или етническа група, а като обозначение на омраза и ненавист[3]. 

Наред с преглед на теоретичната рамка, която обяснява този феномен, изследването разглежда и специфичния македонски исторически контекст, в който българофобията се появява и развива, като представя и коментира няколко случая на българофобия през 2021 г...

Няма коментари:

Публикуване на коментар