Усилията на Димитър Марков като княжески дипломатически агент в Цариград

Признаването на княз Фердинанд (1887 – 1918) за законен владетел и възстановяването на дипломатическите отношения между Княжество България и Руската империя в началото на 1896 г. отварят нова страница в историята на българската дипломация. 

Започва бързо разширяване на мрежата от български дипломатически и търговски представителства в Европа, което увеличава международния престиж на страната и възможността ѝ директно да води преговори с европейските държави за решаването на Българския национален въпрос. 

По същество този процес съвпада с разгарянето на втората част от Източната криза (1894 – 1898) след разпалването на въстанието на остров Крит и последвалата директна война между Османската империя и Гърция. Пред българския политически елит се открива нова възможност за оказване на натиск върху Османската империя за назначаването на митрополити на Българската екзархия в Македония и Одринско, както и за изпълнението на чл. 23 от Берлинския договор[1]...