Признаването на княз Фердинанд (1887 – 1918) за законен владетел и възстановяването на дипломатическите отношения между Княжество България и Руската империя в началото на 1896 г. отварят нова страница в историята на българската дипломация.
Започва бързо разширяване на мрежата от български дипломатически и търговски представителства в Европа, което увеличава международния престиж на
страната и възможността ѝ директно да води преговори с европейските
държави за решаването на Българския национален въпрос.
По същество този процес съвпада с разгарянето на втората част от Източната
криза (1894 – 1898) след разпалването на въстанието на остров Крит
и последвалата директна война между Османската империя и Гърция. Пред българския политически елит се открива нова възможност
за оказване на натиск върху Османската империя за назначаването на
митрополити на Българската екзархия в Македония и Одринско, както
и за изпълнението на чл. 23 от Берлинския договор[1]...
Няма коментари:
Публикуване на коментар