Историческата наука в почти всички балкански страни често се използва за защитаването на политически идеи и претенции, като в този контекст нейната задача е да предостави „исторически“ и „научни“ аргументи за оправдаване на определени политически цели.
Албанската историография и особено продукцията на албанските учени в Република Македония активно се ангажира с предоставянето на подобен род аргументация за подкрепа на политическите искания на албанската общност в тази страна. Понеже темата е обширна, настоящият текст ще се ограничи с представянето на основните тези на албанската историография относно Македония, които, освен това, засягат българската история, влизайки в спор с българската историческа наука и нейния разказ (и оценки).
От друга страна, разглеждането и анализирането само на исторически текстове не може да даде цялостната картина за основните тези на албанската историография и хуманитарна наука относно Република Македония и историята на албанците по тези земи. Ето защо в изложението се представят и основни тези от областта на езикознанието (най-вече от топонимията), етнологията, етнографията, които спомагат за изясняването на позициите на албанските учени относно миналото на албанците в Република Македония.
Разбира се, историята на територията и населението на съвременна Македония не може да се разглежда откъснато от историята и процесите в съседните райони в днешна Албания и днешно Косово, в които също има население и културно- историческо наследство от български произход. По тази причина, където е нужно, се правят препратки към постановки на албанската историография, които засягат това наследство.
Македонският научен институт е най-старият научен център в света за проучване миналото, етнографията, говорите и икономиката на географската област Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар