Цар Самуил († 1014) в историческата памет на българите през ХІІІ – ХІV в.

"Българският цар Самуил (997 – 1014) е сред онези владетели от историята на ранносредновековната българска държава, които са оставили забележителна следа не само в историческата памет на българите, но са намерили място и в много чужди исторически източници от Средновековието и от Възраждането[2]. 

Най-богата на сведения за Самуил е историческата традиция от ХІ – ХІІ в. Това е обяснимо, като се има предвид, че в този период пишат много византийски историци и хронисти, като Йоан Скилица (втората половина ХІ в.), Михаил Аталиат (ок. 1020/30 – след 1085 г.), Анна Комнина (1083 – 1153), Йоан Зонара (първата половина на ХІІ в.) и др., които представят в своите исторически творби византийската история от Х – ХІ в. 

Твърде интересен е фактът, че споменът за цар Самуил се запазва в историческата памет на българите през ХІІІ – ХІV в. В действителност не всички български владетели от Ранното средно- вековие са били познати във възобновеното Българско царство. 

Най-ранните български исторически свидетелства за цар Самуил от ХІІІ – ХІV в. имат документален характер. Това са няколко писма от кореспонденцията между българския цар Калоян (1197 – 1207) и римския папа Инокентий ІІІ (1198 – 1216). В тях се обръща внимание, че цар Самуил е получил корона и царско признание от Римската църква. Една част от съвременните историци са склонни да приемат този факт за реалност, а други са на мнение, че това е бил дипломатически ход на цар Калоян като аргументация за сключването на уния между Търново и Рим..."