"Българският цар Самуил (997 – 1014) е сред онези владетели
от историята на ранносредновековната българска държава, които
са оставили забележителна следа не само в историческата памет
на българите, но са намерили място и в много чужди исторически
източници от Средновековието и от Възраждането[2].
Най-богата на
сведения за Самуил е историческата традиция от ХІ – ХІІ в. Това
е обяснимо, като се има предвид, че в този период пишат много
византийски историци и хронисти, като Йоан Скилица (втората половина ХІ в.), Михаил Аталиат (ок. 1020/30 – след 1085 г.), Анна
Комнина (1083 – 1153), Йоан Зонара (първата половина на ХІІ в.) и
др., които представят в своите исторически творби византийската
история от Х – ХІ в.
Твърде интересен е фактът, че споменът за цар Самуил се
запазва в историческата памет на българите през ХІІІ – ХІV в. В
действителност не всички български владетели от Ранното средно-
вековие са били познати във възобновеното Българско царство.
Най-ранните български исторически свидетелства за цар Самуил
от ХІІІ – ХІV в. имат документален характер. Това са няколко писма от
кореспонденцията между българския цар Калоян (1197 – 1207) и римския папа Инокентий ІІІ (1198 – 1216). В тях се обръща внимание, че
цар Самуил е получил корона и царско признание от Римската църква.
Една част от съвременните историци са склонни да приемат този факт
за реалност, а други са на мнение, че това е бил дипломатически ход на
цар Калоян като аргументация за сключването на уния между Търново
и Рим..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар