Още за връзката на византийския император Василий ΙΙ с България и българите

Сигурно е, че към средата на XIII в. образът на византийския император Василий II (976–1025) като „българоубиец“ е бил добре оформен. Според ромейския историк Георги Пахимер (1242 – 1310) през 1260 г. византийската армия, предвождана от Михаил VІІІ Палеолог (1259 – 1282), доближила Константинопол и обсадила латините. Православните воини достигнали до руините на двореца Хебдомон, а там и по-точно в църквата „Св. Йоан Богослов“ те намерили труп с овчарска свирка в устата. До мъртвеца открили саркофаг с надпис, от който личало, че там е погребан император Василий ІІ Българоубиец.

 Споменатият надпис, по който войниците установили чие е погребе-нието, най-вероятно е бил познатият ни епитаф на Василий ІІ, както правилно предполага Пол Стефенсон. Интересно е да се отбележи, че най-ранният от четирите ръкописа, съдържащи текста на епитафа (Cod. Ambros. gr. 801, fol. 2v), е датиран между края на XIII в. и началото на XIV в., т.е. е съвременен на историята, разказана от Георги Пахимер.

 И четирите, известни на науката, ръкописа съдържат добавено по-късно заглавие, което обяснява, че първоиз-точникът е бил „стихотворен епитаф върху гроба на господаря император Ва-силий Българоубиец“, но прозвището „българоубиец“ не се употребява в самия епитаф. Затова свързването на саркофага от Хебдомон с този епитет трябва да е интенция на воините, които вече са знаели за съществуването на думата „българоубиец“...