Обикновено чуждата рецепция на българското развитие, както и съществуващите представи за България и българите, са обект на единични, изолирани изследвания, Всъщност не съществува и изследване върху чуждата рецепция. Това определя и вниманието, което всяка подобна публикация предизвиква.
Ярослав Рубаха, професор в Университета на Вармия и Мазурия в Олщин, е посветил изследването си на полското списание „Славянски глас“, което се появява през 1905 г. в Краков (по това време градът се намира в пределите на Австро-Унгария) и излиза до избухването на Първата световна война.
То е издание на Славянския клуб, основан в 1901 г. Клубът фактически е идеологически център, малобройна елитарна интелигентска организация (45 членове) с националистически характер. Списанието, с неговите 120 броя, е своеобразно огледало на основни въпроси, вълнуващи един важен сегмент от полската интелигенция.
Основен акцент при материалите са проблемите на славянството, историята и актуалното развитие на отделните славянски страни и народи. Появата на списанието е израз на идеята за специфич-ността и същевременно значимостта на славянството. Също така отразява процесите на самои-дентификация на полските интелигенти.
Изходните позиции на този издателски кръг включват инструментализирането на сла-вянофилството с цел промяна на политическото положение на Полша, и едновременно с това – на противопоставяне на руския панславизъм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар