Руско-турската война от 1877 – 1878 г. е едно от най-проучваните събития в българската възрожденска история. Интересът към тази война начева още след обявяването ѝ и не стихва до ден днешен, като информационният масив от написаното и изреченото по повод на случилото се преди 140 години нараства чувствително около всяка по-кръгла годишнина от подписването на Санстефанския предварителен договор.
Няколко поколения историци, кра-еведи, политолози и културолози изследват вече повече от век един или друг аспект на войната, а броят на тематичните и документални сборници, на мо-нографиите, студиите, статиите и научните съобщения, посветени на Освобождението на България, надхвърля 5000.
Достатъчно е да си припомним публикациите на съвременници на войната като Атанас Бендерев и Георги Димитров, или на авторитетни учени като Георги Генов, Христо Христов, Константин Косев, Цонко Генов, Велко Тонев, Дойно Дойнов, Георги Вълков, за да се убедим, че представители на различни историографски школи дават своя принос за формиране и разширяване на познанията ни за събитията на Балканите в годините на голямата Източна криза от 1875 – 1878 г...
Няма коментари:
Публикуване на коментар