Християнската традиция обявявала своите благочестиви последователи за светци. Те били канонизирани за такива поради праведния живот, който са водили, заради чудесата и изцеренията, които извършвали приживе или след смъртта. Има и един друг тип светци, които се наричали „великомъченици“. Те били обявени за такива, защото въпреки заплахата, че ще умрат, до последно не се отричали от християнството. Прието е на такива свети личности към името им да се прибавя селището, в което намирали мъченическата си смърт.
Такъв е примерът с българина Свети Георги Нови Софийски. През 1515 г. той бил изгорен от мюсюлманите в град София – това съобщава неговото житие, написано от поп Пейо. „Между софийските книжовници от XVI в. най-напред се чува името на поп Пейо (Пея).
Сведенията, които той оставя сам за себе си, го представят като богат и влиятелен софийски гражда-нин, постоянно пътуващ търговец, личен приятел на местния кадия“. Според житието софийският свещеник Пейо лично се е познавал с мъченика Георги. Прави впечатление, че житиеписецът подготвя юношата за мъченическа смърт – Св. Георги Нови Софийски намира смъртта си на 18-годишна възраст...
Македонският научен институт е най-старият научен център в света за проучване миналото, етнографията, говорите и икономиката на географската област Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар