Кризата в българската армия през пролетта и лятото на 1918 г.

В началото на новата 1918 г. икономическото положение на Централни-те сили, въпреки успехите на бойното поле през 1917 г., е много тежко.

В България войната разстройва целия стопански живот. Избухналата през есента на 1917 г. продоволствена криза се задълбочава и става особено остра през пролетта на 1918 г. За времето от юли 1914 г. до април 1918 г. це-ната на хляба се повишава със 196%, на маслото с 699%, картофите поскъп-ват с 1131%, яйцата с 559%. Показателни са също така данните на статисти-ческия институт в Хага. Според тях общото поскъпване на живота до 1918 г. в България е 1132%.

Германското Върховно командване си дава ясна сметка, че силите на неговите съюзници са на изчерпване. По думите на Лудендорф „Четворният съюз се държи единствено на надеждата за победа на германското оръжие“.

Поради отбранителната стратегия, възприета от двете воюващи страни, в началото на 1918 г. положението по фронтовата линия в Македония е срав-нително спокойно, като не се водят големи сражения, а само спорадични престрелки, редувани от рейдове и контрарейдове в противниковата отбрана.

В Българската армия се извършва реорганизация. В началото на 1918 г. се сформират полковете с номера от 65-и до 73-ти. В резултат на тези проме-ни и на преномерирането на полковете от Планинската дивизия, както и на част от маршевите части, полковете от 40 действащи и 18 резервни нарастват на 88.