Борбата за модерно образование на роден език е важен елемент от бъл-гарското минало. Това не е само сбор от усилия за издигане на културното равнище и за догонване на напредналите европейски народи. Чрез нея се постига национално свестяване и сплотяване, тя е оръжие за отхвърляне на чуждото духовно и политическо господство, за национална еманципация и за възсъздаване на българската общност като самостоятелна духовно-народностна и политико-държавна единица.
Българското просветно движение през XIX век е общо за трите историко-географски области Мизия, Тракия и Македония и е тясно преплетено с другите основни съставки на Националното възраждане – най-вече с Църковния въпрос, но също така и с революционните борби. Затова неговото самостоятелно разглеждане е до известна степен условно.
По силата на ред благоприятни фактори през ранните векове на османското владичество училищната традиция в Македония е твърде жива в своята килийна форма. Килийните училища са предимно в манастирите. Към края на 18 век техният брой бързо расте. След това, главно през 1830–40-те години, по градовете и селата също започва отваряне на килийни училища, които се превръщат в обществени учреждения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар