Куберова България (ок. 680 – 718 г.)

Куберова България е една от най-загадъчните политически формации, защото изворите за нея са малко, а за периода от 718 г. до включването на географската област Македония към Плисковска България те почти липсват. 

Подробните сведения в агиографското произведение „Чудесата на св. Димитър Солунски“[1] са фундаментът, върху който се подрежда обемът от данни за „втората България“ на Балканския полуостров. Основните извори за Куберовите българи са византийски. 

Освен в „Чудесата на св. Димитър Солунски“, сведения за тях има в Хрониката на Теофан Изповедник (ок. 760 – 817/818)[2], Бревиария на патриарх Никифор (ок. 758 – 828)[3], Синаксара на Цариградската църква[4], някои документи и пр. Информация се съдържа и в надписите върху някои моливдовули[5]. 

От домашните извори могат да се споменат само два епиграфски паметника: един от надписите на кан Тервел (701 – 722) при Мадарския скален релеф[6] и надписът от с. Василики близо до Солун[7] (не е съвсем ясно дали сведението във втория източник се отнася за Куберовите българи). От източните извори трябва да се посочи т.нар. Аноним на Гуе8...