Крепостите на Енидже Вардар в пътеписа на Евлия Челеби – „просто легенда“ или наследство от Античността и Средновековието

Радослав Христосков

Пътеписът на Евлия Челеби е едно от най-видните произведения на османската литература от XVII в. и от най-точните описания на земите под османска власт, макар авторът да смесва географски, исторически, фолклорни и религиозни факти и понятия с фантастически елементи и хумористични забележки. 

Десеттомното съчинение „Книга за пътуванията“ е незаменим източник за изследването и разбирането на културния и политическия живот на балканските народи, т.е. на покорената от османците обширна област Румелия. Никак не е случайно, че произведението е претърпяло цялостни или час-тични преводи на множество съвременни езици и е обект на множество науч-ни изследвания, свързани с етнологията, историята на езиците, топографията, историята на религиите и суфизма, на историческите, демографските и градо-устройствените особености на населени места и други.

Но от предговора към българското издание сме предупредени, че безкритичното му четене би въвело в заблуда всеки изследовател и любител, както отбелязва Страшимир Димитров: „Наред със сухото и точно възпроизвеждане на географско статистически сведения за пропътуваните райони, с разказите за видяното, у него се срещат измислици, каквито е могла да роди неуморната фантазия на един чисто източен човек... Привежданите цифри много често изискват критично отношение, тъй като у него реалността е чувствително обогатена с плодовете на собствената му фантазия.“1

И наистина от съчинението на Челеби могат да се извадят много при-мери в подкрепа на това становище. Затова и не е изненадващо, че в бележките си Димитров квалифицира отделни разкази на Евлия Челеби като „просто легенди“ и определя описаните от него владетели и крале Янко ибн Мадиян, Ай Соф, Адроне и други за литературен похват, чрез който описва неизвестни или непонятни нему събития и личности. 

Сходна е и забележката на Димитров за описанието на Челеби за град Енидже Вардар (дн. Яница): „По стар навик Евлия Челеби пак измисля двама крале, за да може да обясни имената на градовете. Това е постоянен метод и у него, щом опре до етимология на имената.“2

Но описанието на наличните в Енидже Вардар религиозни храмове с прилежащите им бани, гробници на бележите мюсюлмани, медресета и дюкяни има висока стойност и е добре интерпретирано от Махиъл Кийл, който за-лага основните тези за развитието на града и отбелязва запазените към онази дата османски паметници в студията си. 

В тях по пътеписа на Челеби той идентифицира редица от забележителностите на града като например имарет-джамиите на Искендер бег и Ахмет бей, с прилежащите към тях обществени бани, мавзолея на Евренос бей и гробниците (тюрбета) на други общественици и духовници3...