Възползвайки се от това, френската държава активизира политиката си в Европейския югоизток. Министерството на външните работи в Париж започва да се ангажира активно с религиозните въпроси. През 40-те години и особено след поражението на Русия в Кримската война (1853–1856) Франция в сътрудничество с Ватикана засилва подкрепата си за католическите общества, които имат ролята на инструмент срещу руското политическо и културно влияние сред православните народи на Балканите. За тази цел се използва и многобройната полска емиграция в Париж и в Истанбул.
През 1850 г. във френската столица е основан Католически славянски институт за подготовка на мисионери, който по-късно е преобразуван в Източно общество за съединение на всички славяни на Изток. Водеща фигура в организацията е полският мисионер абат Черлески, който получава подкрепата на висшия клир в Париж. Основна цел на института е провеждане на прозелитична политика на Изток и насърчаване на униатското движение сред православните в Османската империя. Франция направлява и субсидира католическото проникване в Ориента посредством целенасочена държавна политика. Важна роля в този процес има обществената организация Център за разпространение на вярата (L’Oeuvre de la propagation de la foi). Тя се създава през 1822 г. в Лион по инициатива на епископа на Ню Орлианс монсеньор Дюбур и на Полин-Мари Жарико. През 1856 г. в негово подчинение се основава Фондацията на източните училища (Oeuvre des écoles d’Orient).
В годините до Първата световна война това са два от основните органи, чрез които западната държава координира католическото проникване в Леванта. Големите суми, които са предоставени от Източното общество, Центъра за разпространение на вярата, Фондацията на източните училища и френското правителство, и активната дейност на лазаристите имат успех сред българската католическа общност от източнославян
Франция и училищата ... в Османската империя (Македония и Тракия) ... 1912 – 1913 г. 73
ски обряд.
На 18 декември 1860 г. делегация от духовни и светски лица начело с Драган Цанков, д-р Георги Миркович, архимандрит Йосиф Соколски и архимандрит Макарий връчва чрез апостолическия викарий в Истанбул Пауло Брунони молба до папата за църковна уния. Утвърждаването на този акт от Пий ІХ (1846–1878) и турското правителство води до признаване на българите униати като отделна религиозно-народностна общност в Османската империя – „булгар католик милет“. Начело застава архимандрит Йосиф Соколски. Униатското движение е подпомагано финансово от Франция и печели позиции най-вече в Македония и Тракия1...
Няма коментари:
Публикуване на коментар