Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г.

След Берлинския договор от 1878 г. голяма част от българското население остава извън пределите на създадените Княжество България и Източна Румелия. Законен духовен и политически представител пред Високата порта на българите в Македония и Одринска Тракия и ръководител на църковната и учебната дейност там остава Българската екзархия. 

Малко след завръщането на Екзарх Йосиф I в Цариград, през 1882 – 1883 г. в османската столица се сформира Училищно попечителство. То представлява екзархийски комитет за организиране и ръководство на просветната дейност, по-късно трансформиран в Училищен отдел. Екзархията възстановява правата си на попечител на българските училища в пределите на Османската империя и започва по-усилено да работи за развитието на учебното дело в тези райони.  

В следващите години се забелязва значително нарастване броя на училищата и увеличаване на учениците и учителите. Само за пет години, в периода от 1886 – 1887 до 1891 – 1892 г., броят на българските училища, учениците и учителите средно се увеличава повече от 30%1. 

Това бързо увеличение на броя на училищата и учениците довежда до необходимост от нови учители. Поради недостиг на учители в някои села и малки градове в отделенията се обучават по 50 и до 100 ученици в едно отделение2 от един учител. Даже през учебната 1905 – 1906 г. от това се оплаква главният учител в Банско – Иван Бележков. 

Тъй като в забавачницата са се събрали 153 деца, той предлага да се закрие това отделение, като се прехвърлят по-възрастните деца в I отделение и последното се раздели на две или повече паралелки. Затова в годишния си рапорт до Екзархията през учебната 1905 – 1906 г. Бележков пише: „Отдавна в Банското училище трябваше да има паралелки, а заедно с това и повече учителски сили. В една забавачница от 153 деца, в I отделение от 115 ученици какъвто и да е способен учител не може да покаже никакъв успех.“...