„Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-Гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г

След погрома на българския национален идеал в края на Първата световна война емиграцията от Македония се опитва да поддържа възрожденския пламък сред бежанците и да просвещава българската общественост в националните си проблеми. За целта в София и в цяла България се образуват много благотворителни братства, чиято цел е да подпомагат в материално и духовно отношение емиграцията[1]. 

Тя от своя страна активно участва в дейността на учредения през ноември 1918 г. Съюз на македонските емигрантски организации (СМЕО). С такава цел е замислено и Ениджевардарско-Гумендженското дружество при основаването му на 20 февруари 1919 г.[2]