В историята на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО1) периодът 1893 – 1903 г. се характеризира с изграждане
и изпитване на новите устройствени идеи на Организацията в практиката.
От „агитационна“ и предимно „градска“ в първите години от своето
съществуване, ВМОРО постепенно се превръща в масова революционна
организация и през юли 1903 г. успява да вдигне повсеместно въстание,
заложено като средство за осъществяване на нейната крайна цел – автоно-
мия на областите Македония и Одринско[2].
Заслуги в различни аспекти в това устройствено десетилетие има
и Георги (Гоце) Николов Делчев. Макар и да не е сред учредителите на
Вътрешната организация, той участва с Даме Груев в създаването на
първите комитети през 1894 г. в Щип не без основание[3].
Делчев има изградени идейни виждания относно целта, с която да се създаде революционната организация, средствата за постигнато ѝ, обхвата на действие
и структурите ѝ още преди нейното основаване през 1893 г.
Пример в
това отношение са кръжоците, в които участва, и които се явяват наченки на бъдещата революционна организация. Г. Делчев има основополагаща роля в изграждането на постояннитe агитационно-организаторски чети на Вътрешната организация – нейния Четнически институт[4].
Като главен ревизор на четите предприема инспекционни обиколки във
вътрешността на Македония и Одринско, дава указания за преустрой-
ството на работата на управителните тела и тактически разпореждания
на четите по места. Наред с голяма част от описаните дейности в този
период, изпълнява и длъжността на задграничен представител в София
заедно с Гьорче Петров[5].
Няма коментари:
Публикуване на коментар