Георги Николов Делчев – политичекият войн в българското национално пространство

Георги Николов Делчев (1872 – 1903) – политическият войн в българското национално пространство 

"...Цялата системна дейност, водена от Георги Н. Делчев, е и форма на загриженост към свободната българска държавност, защото всички недоброжелатели, вътрешни и външни, обвиняват необосновано София в подстрекателство срещу Османската империя. Именно такъв тип обвинения вътрешните революционни дейци не желаят да бъдат тиражирани и внушавани по света, защото тезата, че „македонското движение е инспирирано от България... е равносилно с морално обанкрутяване на това дело“[15]. 

Известно е, че от 1896 г. Гьорче Петров и Гоце Делчев са задгранич- ни представители на Вътрешната революционна организация в София. Ако Г. Петров води нейната дипломатическата дейност, Георги Делчев е всичко останало, от предварителния кадрови подбор, до организирането на чети, потайната работа около границата и отвъдграничните вътрешни райони със снабдителните действия по пунктовете и каналите. „Подвижният апостол“[16] сякаш илюстрира с инспекционните си обиколки колоритния народен израз „комитата е като заек, он легало нема“. 

Известно е, че със специално писмо на ЦК на ВМОРО, подписано от д-р Христо Татарчев с дата 10 септември 1900 г., Делчев се назначава за „инспектор на четите и на ръководителите“. С една дума, Гоце поема контрола на изпълнителната власт в тайната държава и е натоварен с най-много власт и отговорности[17]. От това време, май 1901 г., датира запознанството на Гоце с поета Пейо К. Яворов, който заедно с писателя Антон Страшимиров е зает с идейно-политическата борба срещу Върховния македоно-одрински комитет Михайловски – Цончев[18]..."