Албанската държава, българското малцинство и българо-македонският комитет в периода 1925 – 1939 г.

Българското малцинство в Албания по време на управлението на албанския президент (1925 –1928) и крал Ахмет Зогу (1928 –1939) се ползва от едно спокойно и мирно развитие на своята етническа и кул- турна идентичност. 

Отношенията с албанското правителство като цяло са добри. Това малцинство, което днес в по-голямата си част се нарича македонско, тогава се самоопределя като българско или българоезично. Албанската държава, българското малцинство… 

То се назовава със същото наименование и от албанското правителство, и от международните организации. Обяснението се крие във факта, че все още не са създадени македонската нация и държава. Албанското правителство показва една донякъде позитивна предразположеност, макар че има малко възможности да увеличи българските училища. 

Поради това са налице серия постижения в тази посо- ка, но и видими трудности. Така напр. не се изпълнява едно искане на старейшините на село Върбник* за откриването на българско училище. Причината е, че липсват учители, които да преподават на български език, но и понеже за основна необходимост се смята изучаването на официалния език от децата в селото1. 

Корчанската префектура предлага във Върбник да се открие албанско държавно училище и един учител да преподава на български език2. Недоволни от това предложение, инициаторите на искането, Симеон Илиев и Нако Димитри Писодери, изпращат телеграма до българската легация в Тирана, в която искат откриването на българско училище. Държавните власти не толерират по- добни действия и интернират двамата в Берат3...