"Завоюването на византийската столица Константинопол (12 април 1204 г.) от армията на Четвъртия кръстоносен поход и последвалото завладяване на ромейските земи на Балканите, в Мала Азия и Егеида променило съществено политическото статукво в Европейския югоизток. Върху руините на Византийската империя на Комнините и Ангелите изникнали Латинската империя, Венецианска Романия, неовизантийските държави в Никея, Епир и Трапезунд, както и редица автономни териториални княжества.
На мястото на православната Константинополска патриаршия, която междувременно намерила убежище в Никея в Мала Азия, се появила латинска (католическа) Константинополска патриаршия, която пък се повинувала на римския папа. Oт времето на завоеванието през 1204 г. та чак до 1223 г. въпросът за църковната собственост в завладените византийски земи и свързаните с него проблеми за църковните привилегии и юрисдикция се оказал в центъра на сериозен конфликт между светската и духовната власт в Латинска Романия.
Още в оригиналния Мартенски пакт между кръстоносците и венецианците от ранната пролет на 1204 г., който регламентирал разпределянето на владенията и имуществото на Византийската империя непосредствено преди завладяването на столицата ѝ Константинопол, било решено, че: „[…] от владенията на отделни църкви една задоволителна част трябва да бъде предоставена на духовенството и на църквите, която да им позволи да живеят и да се издържат почтено. Останалата собственост на църквите следва да бъде поделена [между завоевателите – б.м. ]“ 1..."
Македонският научен институт е най-старият научен център в света за проучване миналото, етнографията, говорите и икономиката на географската област Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар