"Днес черешовото топче, т.е. дървеното самобитно оръдие, изработвано най-често от ствола на черешово дърво, се е превърнало в може би най-разпознаваемия символ на Априлското въстание. Символ, който, ако потърсим някакви по-свободни аналози в общоевропейски план, можем да сравним с други, подобни по своето вдъхновяващо въздействие върху масите, но по някакво странно стечение на обстоятелствата (или може би тъкмо затова) също толкова архаични оръжия на революционната борба.
Като пиката (копието) на парижкия санкюлот от първите
години на Френската революция или бойната коса на полския селянин,
включен в отрядите от т.нар. косинери, взел участие в освободителните
въстания на територията на страната в края на XVIII и през XIX в.1
Макар до голяма степен популярността на топчето да се дължи
на масово репродуцирани по-късни фотографии по повод юбилейни
чествания (и то почти винаги на реплики, а не на оригиналните въста-
нически оръдия, които в мнозинството си са унищожени2), както и на
емблематични и познати на всеки българин литературни произведения,
фактът, че именно черешовото топче се явява символ на Априлското въстание трудно може да бъде оспорен.
Малкото дървено оръдие неизменно
присъства и във всяка съвременна историческа реконструкция (с цялата
условност понякога на този термин), посветена на Априлската епопея,
внасяйки определен колорит, празничност и настроение сред публиката.
Извън този романтичен и митологизиран ореол на черешовото
топче, за по-запознатите с историята не е тайна, че ефектът от само-
делната въстаническа артилерия през 1876 г. има повече морално-пси-
хологически, отколкото някакви практически военни измерения. Ефективното използване на пристегнатите с метални обръчи и насмолени
въжета дървени оръдия, с изключение на това при отбраната на Брацигово и донякъде на Панагюрище, е не само противоречиво, но и повече
от съмнително..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар