Английската преса за Илинденското въстание (1903): обществен натиск върху Високата порта за реформи в Македония

                                                    

"Английската преса следи отблизо събитията в Османската империя и особено Илинденското въстание (обявено на 20 юли/2 август 1903 г., деня на Свети Илия), организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Въстанието обаче е предшествано от месеци на усилия на граф Владимир Ламсдорф (министър на външните работи на царска Русия) и граф Агенор Мария Адам Голуховски (министър на външните работи на Австро-Унгария), които подготвят реформената програма за трите провинции (вилаета) в Македония. Двамата решават, че ако Османската империя не предприеме стъпки за прилагане на реформи, Австро-Унгария и Русия ще започнат да действат и ще принудят Високата порта да приеме тяхната програма, която по своята същност и в дългосрочен план ще положи основите на автономна единица, наречена „Македония“. 

Тази програма обаче удря по албанските интереси (раздробявайки още повече етническото им пространство), както и по българските интереси (създавайки почва в бъдеще за нова държава и нация). Междувременно между България и Османската империя се разменят обвинения и контраобвинения относно дейността на въстаниците в Македония[1]. 

Вестник „Вечерна поща“ на 30 септември 1903 г. съобщава, че генерал Иван Цончев (1859 – 1910) от Разлог бил уведомил с телеграма кореспондента на вестник „Дейли нюз“ в Монастир (Битоля), г-н A. Г. Хейлс, за началото на българското въстание в провинция Македония[2]. 

Една от първите последици от въоръжените действия засяга децата и жените, които са принудени да намерят подслон в планинските райони, докато мъжете се присъединяват към четите. Според вестника българското автономно княжество се опитвало да попречи на доброволците, намиращи се на негова територия, да се присъединяват към въстаналите3..."