"Настоящият текст е структуриран в две отделни части, които на пръв поглед се различават, но според мен се допълват и взаимно обосновават. В първата част ще засегна някои проблеми, свързани с продължаващата политическа експлоатация на историята в Република Северна Македония (РСМ), която и днес следва югославския историографски наратив в тясна институционална и персонална връзка с Белград.
Във втората част ще представя някои основни моменти от доктринал-
ните възгледи на ръководителите на българската държава и на Българ-
ската екзархия от края на ХIХ и първото десетилетие на ХХ век по въпроса за въстанието и автономията на Македония и Одринско.
В търсене на решение на дългогодишния историографски спор
между България и РСМ, на 1 август 2017 г. е подписан Договорът за
приятелство, добросъседство и сътрудничество.
Документът изтъква
„общата история, която свързва двете държави и народите им“ и пред-
вижда „съвместни чествания на общи събития и личности“. За тази цел
договорът създава „Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обек-
тивното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“.
Тя
трябва да представя годишни доклади пред двете правителства, като те
се приемат и обобщават от втора, вече Междуправителствена комисия,
която прави цялостен преглед на прилагането на договора[1]..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар