Целта на настоящата статия е да проследи конструирането на нацио-
налното културно наследство във връзка с юбилейни годишнини от Илин-
денско-Преображенското въстание (1903 г.), върху което днес си оспорват
„правата“ две държави. Подходът e исторически. Изследването се базира
на публикации в периодични издания по повод отбелязване на годишнини и на архивни материали, свързани с организирането им.
Тъй като фокусът е насочен към по-отдалечени във времето юбилейни чествания на
въстанието, интервюта с участници в поклоненията и тържествата не са
правени. Ще бъде представен и опит за проследяване на механизмите за
конструиране на колективната памет за това историческо събитие. Въпреки че настоящото изследване няма за цел да навлиза в дълбочина в сложната проблематика на понятието „памет“, важно е да се
отбележи, че то е сериозен обект на внимание за редица учени в полето
на историята, философията и социалните науки. Някои от тях доприна-
сят за изграждането на теоретичната рамка и понятийния апарат на набелязания тук проблем.
В тази посока несъмнени заслуги има френски-
ят философ и социолог Морис Халбвакс, известен с разработването на
понятието „колективна памет“, който застъпва тезата за социалната
обусловеност на паметта. Той въвежда социалната отправна точка, без
която не може да се изгради и съхрани никоя индивидуална памет. Колективната памет, според автора, е един непрекъснат поток на мисленето; тя пази от миналото само това, което още е живо или способно да
живее в съзнанието на групата, която го поддържа[1]. Френският историк
и представител на школата „Анали“ Пиер Нора пък поставя акцента
върху изграждането на места на памет в градската среда.
Според автора
те се раждат и живеят от усещането, че няма спонтанна памет, че трябва да се създадат архиви, да се поддържат годишнини, да се организи-
рат чествания, да се произнасят надгробни слова, да се заверяват нота-
риално документи. Това са „моменти история“, изтръгнати от нея, но
в крайна сметка върнати обратно[2]. Интересни са и разсъжденията на
германския професор египтолог Ян Асман, който вижда „културната
памет“ като „абстрактна машина на времето“. За Асман паметта е
основа на миналото; то възниква именно тогава, когато се съотнесем с
него. Паметта възстановява не само миналото, тя организира опита на
настоящето и бъдещето[3].
Няма коментари:
Публикуване на коментар