Претворяване паметта за Илинден в първите юбилейни чествания

Целта на настоящата статия е да проследи конструирането на нацио- налното културно наследство във връзка с юбилейни годишнини от Илин- денско-Преображенското въстание (1903 г.), върху което днес си оспорват „правата“ две държави. Подходът e исторически. Изследването се базира на публикации в периодични издания по повод отбелязване на годишнини и на архивни материали, свързани с организирането им. 

Тъй като фокусът е насочен към по-отдалечени във времето юбилейни чествания на въстанието, интервюта с участници в поклоненията и тържествата не са правени. Ще бъде представен и опит за проследяване на механизмите за конструиране на колективната памет за това историческо събитие. Въпреки че настоящото изследване няма за цел да навлиза в дълбочина в сложната проблематика на понятието „памет“, важно е да се отбележи, че то е сериозен обект на внимание за редица учени в полето на историята, философията и социалните науки. Някои от тях доприна- сят за изграждането на теоретичната рамка и понятийния апарат на набелязания тук проблем. 

В тази посока несъмнени заслуги има френски- ят философ и социолог Морис Халбвакс, известен с разработването на понятието „колективна памет“, който застъпва тезата за социалната обусловеност на паметта. Той въвежда социалната отправна точка, без която не може да се изгради и съхрани никоя индивидуална памет. Колективната памет, според автора, е един непрекъснат поток на мисленето; тя пази от миналото само това, което още е живо или способно да живее в съзнанието на групата, която го поддържа[1]. Френският историк и представител на школата „Анали“ Пиер Нора пък поставя акцента върху изграждането на места на памет в градската среда. 

Според автора те се раждат и живеят от усещането, че няма спонтанна памет, че трябва да се създадат архиви, да се поддържат годишнини, да се организи- рат чествания, да се произнасят надгробни слова, да се заверяват нота- риално документи. Това са „моменти история“, изтръгнати от нея, но в крайна сметка върнати обратно[2]. Интересни са и разсъжденията на германския професор египтолог Ян Асман, който вижда „културната памет“ като „абстрактна машина на времето“. За Асман паметта е основа на миналото; то възниква именно тогава, когато се съотнесем с него. Паметта възстановява не само миналото, тя организира опита на настоящето и бъдещето[3].