"В архива на Българската академия на науките се съхраняват ня
колко тетрадки и един машинописен текст от 49 с., в които българският
учен, проф. Йордан Иванов (1872 – 1947), е описал впечатленията си от
своето първо пътуване в Македония, когато като секретар на Българ
ското търговско агентство в Солун обикаля македонските земи и Атон,
събирайки материали за книгата Български старини из Македония.
Второто издание, публикувано фототипно 40 години по-късно, е по-чес
то цитираният труд[1] на известния филолог и историк. Темата „Македния“ съпровожда обаче целия му жизнен път: първата, позабравена
днес монография Северна Македония[2], е посветена на родния му Кюс
тендилски край (старата Пауталия, Велбъжд). Той излиза скоро след
специализацията на младия Й. Иванов в Швейцария и в началото на
научната му кариера във Висшето училище (по-късно Софийски уни
верситет „Св. Климент Охридски“)[3].
По време на Първата световна
война издава Българите в Македония[4] – съчинение с по-скоро полеми
чен характер, разкриващо опитите на гръцката и сръбската пропа
ганда за елинизиране и сърбизиране на тамошното население. В меж
дувоенния период, когато вече не е имал възможност да пътува в при
съединената към Сръбското кралство Македония, също често пише
за нея и българското ѝ население[5]..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар