Пътеписните бележки на проф. Йордан Иванов от първото му пътуване из Македония през 1906 – 1908 г.

"В архива на Българската академия на науките се съхраняват ня колко тетрадки и един машинописен текст от 49 с., в които българският учен, проф. Йордан Иванов (1872 – 1947), е описал впечатленията си от своето първо пътуване в Македония, когато като секретар на Българ ското търговско агентство в Солун обикаля македонските земи и Атон, събирайки материали за книгата Български старини из Македония. 

Второто издание, публикувано фототипно 40 години по-късно, е по-чес то цитираният труд[1]  на известния филолог и историк. Темата „Македния“ съпровожда обаче целия му жизнен път: първата, позабравена днес монография Северна Македония[2], е посветена на родния му Кюс тендилски край (старата Пауталия, Велбъжд). Той излиза скоро след специализацията на младия Й. Иванов в Швейцария и в началото на научната му кариера във Висшето училище (по-късно Софийски уни верситет „Св. Климент Охридски“)[3]. 

По време на Първата световна война издава Българите в Македония[4] – съчинение с по-скоро полеми чен характер, разкриващо опитите на гръцката и сръбската пропа ганда за елинизиране и сърбизиране на тамошното население. В меж дувоенния период, когато вече не е имал възможност да пътува в при съединената към Сръбското кралство Македония, също често пише за нея и българското ѝ население[5]..."