Участието на Българската армия в освобождаването на Скопие през 1944 г.

"Участието и ролята на България във Втората световна война представляват обект на траен интерес от български и чуждестранни изследователи[1]. Конкретен повод за написването на настоящия текст е навършването на 80-годишнината от разглежданото събитие и от участието на България в заключителния етап на най-кървавия световен конфликт до момента. Освобождението на Скопие в контекста на цялостното освобождение на Вардарска Македония и Югославия към края на 1944 г. е въпрос от огромно военнополитическо значение за Отечественофронтовска България и Титова Югославия. 

Обективно погледнато, темата представлява и своеобразно предизвикателство, понеже в хода на из- следването ѝ се срещат нерядко разнопосочни и противоположни сведения. Изясняването им от своя страна изисква комплексен подход и използване на разнообразни източници. 

В българската литература е застъпено гледището за съвместната борба против Третия райх и следователно се признава заслугата за крайната победа както на македонските партизански отряди, така и на българските войски. Преобладаващото в македонската югославска и следюгославска литература заключение обаче е, че заслугата за освобождението на Македония, и конкретно гр. Скопие, принадлежи в огромната си степен на македонските партизани, и особено на частите на 42-ра и 50-а дивизия на НОВЮ (Народо-освободителна войска на Югославия)..."