Снимка: Българска история (bulgarianhistory.org)
"Руските походи срещу Българското царство през 967 – 968 г. и
971 г., първоначално замислени като военна демонстрация срещу управляващите в Преслав от страна на Византия[1], довеждат до драстични промени в съотношението на силите на Балканите. Първоначално България се оказва под контрола на киевския княз Светослав (945 – 972), а
след успешната офанзива на византийската армия през 972 г. политическият център на царството е присъединен към военно-административ-
ното устройство на Източната Римска империя[2].
Организираните церемонии в Константинопол в очите на управляващия елит в ромейската
столица имат за цел да демонстрират, че е сложен окончателен край на
проблемния съсед на север[3].
Въпреки тази тържествена прокламация,
действията на византийския император Йоан Цимисхий (969 – 976) не
ликвидират българската държавност.
В югозападните български земи,
останали свободни от пряката ромейска власт[4], се обособява нов политическите и военни инициативи на комитопулите[5], подети през 976 г., непосредствено след смъртта на император Йоан,
се реализират в изключително тежка военно-стратегическа обстановка.
Чрез подчиняването на централните територии на царството, Византия лишава българската държава от една от основните
ресурсни бази за българската войска. Паралелно с това, трайното
овладяване на земите между Стара планина и р. Дунав, както и
земите в междуречието на реките Прут и Днестър, откъсва българската власт от печенезите, които по времето на царете Симеон и вероятно Петър са привличани като съюзници в критични за
държавата моменти[6]..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар