"Възпоменателният юбилей дава достатъчно основание да се изтъкне почти несекващият интерес към личността на Тодор Александров (1881 – 1924), именит български революционер от гр. Щип (дн. в
Република Северна Македония). Доказателствата са многопосочни, тъй
като през 2021 г. публичен издателски факт стана заслужаваща доверие
монография на млад колега и обещаващ учен[1].
В столичните центрове
на двете съседни държави Р България и Р Северна Македония, по раз-
лично време, се появиха археографски трудове, претендиращи за фактографска изчерпателност и документална пълнота[2].
Да се изследва делото на Тодор Александров по тъжен юбилеен
повод е творческо и научно предизвикателство. Отново, както и преди
две десетилетия[3] усещането за интелектуално възвисяване е инцидентно, а и често с горчив привкус.
Не е водещо и романтичното потапяне
в комитската среда из планините на историко-географската област Македония. Може би защото става дума за насилствената смърт на богато
надарена личност, която при друго историческо време и в условията на
неследвоенна политическа обстановка е могла да даде по-впечатляващ
принос в общочовешката цивилизация, а – и да обогати сътрудничеството между народите от невралгичния регион на Югоизточна Европа..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар