"Руските летописни съчинения сравнително рядко са привличани
като извори за изучаване на българската история. Едно от малкото изключения е падането на България под византийска власт. Намесата на
киевския княз Светослав (945 – 972) в тези събития е причина за инте-
реса както на руските хронисти, така и на изследователите по-късно. С
най-голямо значение сред руските извори е Повесть временных лет[1], вероятно защото тя е първоизточник на информацията в някои по-късни текстове, но в нея не са описани събитията, последвали оттеглянето
на княза. В Летописец Елински и Римски бегло се споменава за „Василие
Перфирогенитъ, еже и болгары убивъ“[2], но по-конкретни сведения липсват.
Единствената руска летописна творба, в която падането на България под византийска власт е подробно описано, е Руският хронограф.
В него отделните етапи – макар да не са обособени в самостоятелни
глави – са изчерпателно проследени. Това е едно от малкото включени
в Хронографа събития от българската история, на което е посветено
специално проучване – публикация на Людмила В. Горина, професор в
Московския университет, от 1999 г. Логично, в Хронографа най-много
внимание е отделено също на походите на княз Светослав, но не е про-
пуснато и името на българския цар Самуил (997 – 1014)[3]. Известията
за него са привличали вниманието на българските изследователи[4], но в
публикациите им са разглеждани само сведенията, включени в Първата редакция. Хронографът е единственият руски историописен текст,
в който се говори за Самуил и Комитопулите.
Повечето от другите обширни летописни сводове имат по-малък хронологичен обхват. Изключение е Никоновският летопис, за чието съставяне е използван и Хронографът, но в него сведенията за българския владетел не са намерили
място. Споменати са само действията на киевския княз[5]..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар