„Българските работи“ е една от основните теми, по които българските интелектуалци и недотам интелектуалци разсъждават от времената на Късното възраждане насетне. Нормално е, модерността неизменно се свързва с познатите въпроси: кои сме ние, защо сме такива,
какви са нашият път, мисия, културни задачи, история, азбука, природа; къде сме спрямо другите народи и т.н. Вазовите чичовци разсъждават за всичко българско – от йотата в азбуката до българската история,
която познават основно от песента „Поискал гордий Никифор“, и тази
анекдотично изглеждаща ситуация като че напълно обяснява духа на
тогавашното време.
Българските работи, вече в новите български – отначало княжество, а после царство, са тема популярна и обсъждана сред широки
кръгове и на различни места – от кръчмите до страниците на перио-
диката, в правителството, Двореца и Народното събрание. Ако някой
бе стенографирал разговорите в кръчмите, би се получила интересна
история, разказваща за рефлексиите на българите за България и българското от първите следосвобожденски години насетне.
Няма данни
за такива стенограми, останало е обаче едно гениално произведение,
което по спомени на съвременници е породено точно от и в кръчмарския топос – „Бай Ганьо“..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар