"За личността, за литературната и политическата персона на проф.
Александър Балабанов са писали мнозина. Най-впечатляваща е тезата
на проф. Димитър Михалчев (1880 – 1967) за човека с две лица. В често
цитираната статия от юбилейния сборник „Из един живот“ (1934 г.)
философът пише: „Балабанов е всякога едно двулично същество.
Искам да кажа: п р и р од н о р а зд во е н о , във вс я ко в р е м е с д в е
л и ц а. Пред нас е една „диалектическа натура“ par excellence; бидейки „А“, той е едновременно „non А“! Тръгнете от неговата научна
работа, минете през всяко негово участие в какво да е житейско на-
чинание и свършете с анекдотите, които се сплетени около знаменитата му разсеяност – навсякъде Балабанов е същият: раздвоен, двояк,
Темата „Македония“ – тема-съдба… 27
човек с две души“. (с. 626).
Въпросът обаче е дали душите на Балабанов
са само две, а не повече?
Писал съм специално два текста, които са посветени на неговата
наистина уникална личност, но и двата са направени в жанра на успоредните животописи: „Стилът/стиловете на един творчески и приятелски диалог: Александър Балабанов и Симеон Радев“ от книгата ми
„Как работи литературната история? Литературноисторически персоналистически сюжети“ (том II, книга 1, 2021, с. 371 – 376) и представяния в различни варианти на конференции и кръгли маси на Македонския научен институт текст за Симеон Радев (1879 – 1967), проф.
Александър Балабанов, проф. Любомир Милетич (1863 – 1937) и проф.
Иван Георгов (1862 – 1936) като дейни членове на Македонския научен
институт (включен в предстоящата за издаване от МНИ моя книга „Завещанието от Велес“). Сега обаче искам да се вгледам в присъствието
от абсолютно всички дейности на знаменития професор с централната
за него тема: М А К Е Д О Н И Я..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар