Известно е, че още приживе проф. Александър Балабанов (1879 –
1955) е бил смятан за „… най-популярният човек в България и един от
най-популярните българи в чужбина“. „Идват отдалече да го видят и е
назоваван най-интересен за всичко: и с живота си, и с делата си, и с приказките си“[1].
Така Симеон Радев (1879 – 1967) си припомня своята реч,
произнесена по повод Балабановия юбилей, където е нарекъл приятеля
си „най-популярната личност на българската интелигенция“[2].
Балабанов
несъмнено е бил полиглот. На тази основа той е бил и космополит. Това
му дава правото да бъде и безкраен патриот, за какъвто се определя и С.
Радев. Патриотизмът и на двамата, както и на други български интелекту-
алци, не може да не произхожда преди всичко от боравенето с тънкостите
на българския език. Можем да определим Ал. Балабанов като безкраен по-
знавач и пазител на българския език. При баща арменец, при гимназиално
класическо образование в София, при следване в Лайпциг и Ерланген...
Колко ли езика е знаел Балабанов?
В спомените си той пише, че в младежките си години не е знаел немски добре, затова с колегите си в Германия
е говорел на латински – езикът на Цицерон и Овидий[3]. Старогръцки и ла-
тински – два мъртви езика – Балабанов е владеел до такова съвършенство,
че е пишел стихове на тия езици. Още като ученик се залавя с преводи на
Илиада, публикувани в професорското списание „Български преглед“..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар