Най-монументалната творба на Албанското национално възраждане без съмнение остава „Албания – каква е била, каква е и каква ще бъде“. Макар че нейният език от време на време е осъждан като малко по-остър, това изобщо не наврежда на образа ѝ като най-важен политико-исторически трактат за албанците на Балканите. Дори в много отношения тя и днес не е надмината, толкова повече, когато се знае, че албанците не са изработили по-добър продукт за своята национална визия.
По тези причини с право проф. Зия Джоли в предговора си на тази творба констатира, че тя е „един истински програмен манифест, който обогатява още повече политическото мислене на Въз- раждането и остава неповторим до обявяването на независимостта“. Докато другите народи подготвят своите политически програми – такива напр. са сръбските продукти, които до късно (дори и днес) остават във функция, албанците имат най-важния си политически проект точно в тази творба.
Проф. Шабан Синани изказва мнението, че в сравнение с другите балкански продукти, тя отговаря най-пълно на сръбското „Начертание“ (1844) и гръцката „Мегали идея“. Наистина, при „Албания…“ се споменава гръцкият проект на Мегали идеята, като се чувства и информацията за „Начертанието“.
Освен това проф. Синани не пропуска да спомене, че докато сръбските и гръцките проекти са в много аспекти подбуждащи към омраза и излючващи „другия“ на Балканите, албанският е „една от най-мирните, най-уравновесените, най-освободените от етнически комплекси идеологии, що се отнася до превъзходството или до принизяването, не само на Балканите от то- ва време и в контекста на експанзионистките трактати на съседите, но в една много по-широка степен – балканска и европейска“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар