Интересът на поколения български учени към историята на югозападния дял от българското етническо и политическо пространство на Балканите през средновековието не се нуждае от специално обосноваване. Достатъчно е само да се припомни, че това са земите, в които през последната четвърт на VII в. се настаняват българите на Кубер и към които далновиден взор отправят още кановете Тервел (701–722) и Телериг (766–777).
От първата половина на IX в. териториите (почти изцяло) на географската област Македония се превръщат в неразделна част от българската държава през ранното средновековие. Пак в рамките на югозападното българско землище е венецът на делото на преките Кирило-Методиеви ученици – старобългарските книжовници и духовни водачи Климент († 916) и Наум († 910), положили основите на един от най-активните и значими центрове на Slavia Orthodoxa.
За Георги Н. Николов, както за много други българи, историята на тези земи, напоени с кръвта на стотиците хиляди, бранили род, име и отечество през вековете, не е просто неотменим дял от общобългарското минало. За него историята на споменатия български край е част и от собствената му семейна история. По майчина линия прадядото на Георги Н. Николов – Никола Търпев, е от с. Годивие, Охридско.
Няма коментари:
Публикуване на коментар