Македоно-одринското движение в България 1878–1912 г. - Списание "Македонски преглед"

четвъртък, 23 август 2018 г.

Македоно-одринското движение в България 1878–1912 г.

Македоно-одринското движение в България в периода 1878–1912  г. е съставна и неразделна част от освободителната борба на Македония и нейна най-значима външна морална и материална опора. То води началото си от по- литическата и организационната мобилизация за протест срещу решенията на Берлинския конгрес. Създаването и дейността на дружествата и комитетите за подкрепа на Кресненско-Разложкото въстание в Източна Македония и на акциите в Родопите и Одринска Тракия са първата организирана проява на движението в България. Единната национална основа и еднаквата политичес- ка цел намира проявление в дейността на комитетите „Единство“ като опит за интеграция и централизация на съпротивата срещу решенията на Берлинския конгрес. 

В началото на 80-те години на ХІХ в. в Княжество България и Източна Румелия се основават дружества с цел да подпомагат бежанците и да развиват културна и политическа дейност. По традиция за първо сред тях се смята Българо-македонската лига „Свобода или смърт“ в Русе през лятото на 1880 г. Тя формулира политическа цел, която ще остане непроменена до Балканската война – прилагане и развитие на предвидените в чл. 23 на Берлинския договор реформи в Македония до степен на политическа автономия по модела на Източна Румелия2. Тъй като Македония тогава изпъква политически, а македонските дейци са по-активни, дружествата се назовават Македонски или Българо-македонски, но сред членовете им се срещат представители от различни краища на българското национално землище. 

На този етап движението се развива по две основни линии, които в повечето случаи са взаимно преплетени – подпомагане на бежанците в страната и подкрепа на българското културно-просветно дело в Македония. Заедно с това повечето от дружествата си поставят и политически цели в духа на административните реформи и автономното самоуправление, които се опитват да постигнат с легални или революционни средства. Такива са Дружество „Македонски глас“ в София, Българо-македонското благотвори- телно дружество в Русе, Българо-македонският революционен комитет „Искра“ в същия град, Българо-македонският комитет в Пловдив и др. Всички те са увлечени и пометени от движението за съединение на Северна и Южна Бълга- рия и неговата военна защита, в които македонските дружества и дейци активно участват. 

За този етап или подпериод трябва да се отбележат също появата на македонския периодичен печат в България и първият опит за създаване на обща организация с централизирано управление, предприет от Софийското дружество „Македонски глас“ през 1885 г. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар