Поглед към съдбата на византийски военнопленници при българите в периода 976–1018 г.

Големият военен сблъсък между Византийската империя и ранносредновековното Българско царство, който продължава от 70-те години на Х в. до края на второто десетилетие на ХI в. и довежда до падането на българските земи под византийска власт, е изпъстрен както с много героични постъпки, храброст и непримиримост, така и с предателства, трагични обрати и примери на малодушие. 

В хода на разгърналия се повече от 40 години конфликт, при мащабните походи и при по-скромните набези на чужда територия, размяната на победи и поражения неминуемо сблъсква двете воюващи страни и с проблема за военнопленниците. Обикновено когато се говори за пленници от времето на Самуиловите военни действия с Византия, в съзнанието на читателите най-напред изниква разказът за ослепяването на заловените български воини след битката в Ключката клисура (29 юли 1014). 

Сражението и случилото се след това от- давна предизвикват изследователския интерес. В последно време, отчасти и във връзка с навършване на 1000 години от битката, се забелязват нови коментари на събитията. Освен критичен прочит на известията в писмените паметници от епохата относно големия брой на лишените от зрение Самуилови воини, ескизите включват аргументи и мотиви за намаляване на числото на пострадалите при тази жестокост и др.