Спомени на Никола Лазаров за учебното дело в Македония и Одринско

Никола Лазаров Ненов, български учител, общественик и книжовник, е роден през 1855 г. в Търново, където получава основното си образование. За кратко учи в Цариград и остров Халки, след което работи като писар при софийския митрополит Мелетий Зографски. По-късно продължава образованието си в Загреб. След завършване на тамошната гимназия се завръща в родния си град, освободен вече от чуждото владичество, където учителства една година (1878–1879) и активно участва в бурния по онова време обществен и културен живот на старопрестолния град. Със стипендия, отпусната му от проф. Марин Дринов, завеждащ отдела за народното просвещение във Временното руско управление в България, отново заминава на учение в Загреб и постъпва във Физико-математическия факултет на Университета. 

По време на следването си участва дейно в живота на многобройната българска ученическа и сту- дентска колония, като е и председател известно време на нейното дружество „Развитие“. В него членуват много видни по-късно български учени и общественици като Михаил Сарафов, Георги Златарски, Любомир Милетич, Спас Вацов, Беню Цонев и др. През 1882 г. младият българин завършва учението си и се завръща в родината, където е назначен за учител, а само няколко месеца по-късно и за директор на известната тогава Ломска гимназия. След 1885 г. Н. Лазаров продължава дейността си в просветното ведомство като инспектор и главен инспектор на държавните училища в страната. 

През 1891 г. е назначен от правителството на Стефан Стамболов за началник на Училищния отдел към Българската екзархия в Цариград, която длъжност заема до 1899 г. и за втори път – през 1903–1906 г. За този период от дейността си, той разказва в спомените, които тук публикуваме. След завръщането си в България работи отново в Министерството на народното просвещение и на други места. Участва във войните през второто десетилетие на ХХ в. По-късно се отдава на книжовна и публицистична дей- ност, сътрудничи на редица периодични издания и участва в редактирането на някои от тях. Никола Лазаров завършва земния си път през 1944 г.