Събитията в Европейска Турция през лятото на 1908 г., предизвикани от младотурското движение, поставят началото на т.нар. Втори конституционен период в Османската империя. Превратът на 24 юли е изненадващ за всички – за великите сили, за балканските държави и за султана, чиято бърза капитулация, от своя страна, изненадва самите младотурски лидери.
Първоначалните реакции варират от възторжените акламации в европейските столици през резервираното и предпазливо изчакване на балканските правителства до зле прикрития потрес на Абдул Хамид II. Импозантното прокламиране на османската конституция през декември 1876 г., адресирано главно към участниците в Цариградската посланическа конференция, е посрещнато от тях със забележително единодушен скептицизъм.
Трийсет и две години по-късно европейските посланици в Цариград дори не са поканени на семплата церемония по възстановяването на същата тази конституция, сега обаче радушно приветствана от Европа. Въпреки видимо променения мизансцен, сюжетната линия остава почти същата – излезлият на дневен ред въпрос за автономията на българите в европейските вилаети е подменен и претопен в общия казус за реформиране на империята чрез въвеждане на конституционно-парламентарна форма на управление...
Македонският научен институт е най-старият научен център в света за проучване миналото, етнографията, говорите и икономиката на географската област Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар