Въвеждането на конституционно-парламентарния режим в Османската империя през юли 1908 г. се посреща от българското население във вилаетите възторжено и с много надежди за подобряване на положението.
Екзархията също се опитва да използва новата ситуация, за да защити своите права и привилегии, които са потъпквани от старата власт. Базата, на която тя се опира, е самата конституция. Първата стъпка, предприета в тази насока, е конституирането на нейните управителни тела в Цариград – Синод и Екзархийски съвет.
Въпросът не е нов и многократно през изминалите 30 години е поставян от екзарх Йосиф пред управляващите, за съжаление без успех. Екзархията има не само правото, а може да се каже и задължението да сформира Синод в Цариград и това фигурира още в чл. 2 на султанския ферман за учредяване на Българската църква от 28 февруари 1870 г.
В Устава за управление на Бъл-гарската екзархия, приет през 1871 г., е подчертано, че Екзархията се управлява духовно от Св. Синод под председателството на Екзарха. Членове на Си-нода са всички канонически митрополити, но поради невъзможност те да присъстват постоянно, то само четирима от тях заседателстват и представляват останалите (чл. 3, 4, 6). В Устава е отбелязано също, че за „недуховните дела“ се предвижда сформирането на върховен мирски Екзархийски съвет под председателството на екзарха или на негов наместник, който ще се състои от 6 лица, две от които задължително от цариградските българи (чл. 8)..
Няма коментари:
Публикуване на коментар