Родови имена от Царибродско – част от българската антропонимна система

Съвременната българска антропонимна система включва лични, бащини и фамилни имена. Родовите имена остават малко встрани не само от установената трикомпонентна система, но и извън изследователския интерес. Публикациите, посветени на родовите имена у българите, са твърде малко. Както е отбелязано съвсем точно, „досега у нас няма изследване на тези ант-ропоними, въпреки че те са тясно свързани с генезиса и развитието на редица наши селища, чиито названия явно имат антропонимичен родов произход“. 

През 1983 г. Саламбашев публикува материал за родовите имена в кв. Устово на гр. Смолян. Авторът е проучил генеалогията на по-големите родове, класифицирал е имената, отделил е изчезналите родови имена и е посочил про-изхода и значението на някои от тях. Трябва да се отбележи, че Саламбашев приема като еднозначни термините родово и прякорно име. В труда на Ковачев „Българска ономастика“ има отделна глава, посветена на родовите имена. Според него „отделните видове антропоними трябва да се проучват и разглеждат като подсистеми, в които да се търси общото и различното“, чието становище смятам за правилно. 

Ковачев препоръчва разглеждането на различните подсистеми на антропонимите да бъде свързано с решаването както на лингвистични проблеми (проучване на антропонимите в езика и речта, в книжовния език и диалектите, на фреквентността им на разпространение), така и на социологични проблеми (отношението между антропонимите и техните носители)...