Ще представя на читателя едно извънредно рядко издание, озаглавено „Писма на военнопленници в България“. То е създадено в Царската придворна печатница през 1918 г., или точно преди сто години. Състои се от две части – откъси от 160 писма и телеграми и пълните им текстове.
Първата е на френски език, а втората представлява факсимилета на оригиналите, написани на родните езици на всеки от авто-рите. Изданието представлява интерес само по себе си, защото кореспонденцията ви-наги е ценен източник за всяка епоха. Наред с това може да се прецени пълноценно само в цялостния исторически контекст, както в богатата документална база – докла-дите на мисиите на Международния Червен Кръст, преписките на тази авторитетна организация и българските власти, а именно Министерството на войната и Минис-терството на външните работи, специалния Бюлетин на Службата за информация по делата за помощ на военнопленниците, излизащ на френски език.
Документите са подредени хронологически, като на една дата често има две и повече писма. За съжаление, липсват както имената на съставителите, така и данни за тиража и датата на отпечатването му. Авторите на писмата са представители на пет нации – французи, англичани, италианци, руснаци и румънци. Имат различни чинове в армията – офицери, но от средния и нисшия кадър, подофицери и войници. Те са с всякакво обществено и социално положение – интелигенция, занаятчии, селяни, с разнообразен образователен ценз и степен на грамотност.
Има хора с висше образование, но същевременно немалка част от писмата са с груби правописни грешки, погрешен словоред, да не говорим за погрешната транскрипция на българските градове и села, в които се намират болниците и лагерите. Само за пример, в две писма един и същ човек пише София с „f“ и с „ph“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар