Когато говорим, пишем, четем и, разбира се, мислим за Ньойския договор от 1919 г., неизменно на първи план в колективното и личното съзнание излиза усещането, чувството за национална катастрофа.
Обществените реакции по повод една скорошна телевизионна дискусия за Ньойския договор1 показаха недвусмислено, че и днес, 100 години след подписването му, тази чувствителност далеч не е изчезнала.
Към нея учените просто не могат да си позволят да подхождат с лежерно релативизиращи оценки и внушения, свойствени повече на любители психотерапевти, отколкото на професионални историци...
Няма коментари:
Публикуване на коментар